Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Мини абсолвенти!

Friday, May 30th, 2008

В месеца на баловете не мога да не изтипосам и малките абсолвенти. Много сладки ги бяха издокарали, е верно в жълто, но на мен ми е любим цвят, така че много ми харесаха. И затуй за първи път ще си направя труда да видя мога ли прикача снимка от раз или не мога. явно не става, но хъм. Е, ето едно линкче http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=784&AlbumId=117625

Детските списания прекаляват!

Monday, May 12th, 2008

Имате деца - респективно е почти сигурно, че купувате шарени книжки от репчетата. За да привличат още повече те са комплект с най-разнообразни полезни и най-вече безполезни неща, които има шанса да не сатават за нищо. Но все пак е купено щото има пистолетче, нищо, че това пистолетче въобще не може да стреля, както е показано на картинката. Четете списанието, решавате задачките, казвате ми бива:) За някои от тях, но списаниица тип зарилявка почват да ме дразнят. 
Именно защото шикалкавят с цената - първият брой струва 2 лв или 2.50, както е в последния случай с приключенията на Шрек и вторият брой вече си е вирнал носа в небесата и в конкретния случай струва 5 лв. За мен това е отвратителна наглост. Да, лесно мога да намеря сто кусура, да съм лоша и да кажа няма да ти купя втория брой. Нооо… не е в това въпросът. За мен най-наглото беше, че сложили там амулетчета с пластмаса, хартиени стикерчета, книжката - готина /нямам забележки, освен малоумната приказка в края, може повече :)))/. като идея списанието е много добра зарибявка - но това с цената е меко казано непочтено.
И остави че втория брой струва 5 лв, ами с цялата си наглост написали на папката /хубава папка за колекцията от така наречени амулети/ безплатно. Е, кажете ми какво й е безплатно на папката и ако тя е безплатна аджеба защо 2 брой струва два пъти повече от първия.
!

Да похваля БТК!

Monday, April 21st, 2008

Ей, рядко ми се случва да се възхитя от някого, ама БТК-то го заслужават - нищо, че не им ползвам услугите. Уж, имам телефон, ама и като го имам само го плащам:))) без да говоря. На два месеца - някой веднъж се излъже да ми се обади и аз случайно взема да го чуя:))) Но, от известно време нямах пък никакъв телефон - разкачен и като реших да го закача - хоп - не работи. Накрая викам чакай да им звънна профилактично. И си мисля… аз ще се обадя днес след една седмица може и да дойде някой - така съм свикнала. При последната повреда - преди няколко години дойдоха след незнам колко обаждания някакви. Накрая ги запомних, че им дадох една бутилка да се почерпят някаква водка - аз не пия, ама се намира по нещо, да се почерпят. И от тогава знам, че като почерпваш майстори те пият колкото им дадеш. Не е да изпият по една чашка и да си тръгнат:))) Така че… внимавайте с почерпките:)

Но днес БТК-то ме изумиха. Обадих се - любезен, мил  глас:))) каза  - ще проверим. После техникът няколко пъти идвал, после още няколко пъти ми звъня, докато се стиковаме да има човек в къщи и да провери проблема. Чак да ми стане неудобно. Аз не съм свикнала на такова обслужване и толкова мило и любезно да се държат с мен. Акуратно, точно, все едно съм им ВИП клиент. Дано си е забравил нещо в къщи, че иначе ще си мисля, че това е било само сън:))) Все така да продължават.

Проблемът се оказа… в м, че трябва да си купя нов апарат:((( та скоро няма да имам телефон, но БТК ми се вдигнаха в очите.

Ако имат и такъв нет:))) ще се замисля дали не е крайно време да се зомбирам и у дома:))))

Браво :) най-накрая и аз да се възхитя:)))

Бисери

Friday, April 4th, 2008

Бисер на преподавател по статистика: 

Общото между статистиката и прашките е, че и двете показват почти всичко, но скриват най-важното.

Интересна мисъл:) ето един напредничав начин за преподаване:) на тази така скучна материя. 

Как пишат децата?

Friday, April 4th, 2008

Може да сте попадали на това писмено съчинение, което се пази в Педагогическия музей в Париж /Брей и такъв имат, а ние все още се чудим имаме ли педагогика или не/, но това е друга тема.

Забавно е, но си помислих, как ли пишат днешните деца? Не че нямам поглед, но… май не са много далеч от това съчинение?

http://kravata.kartichki.info/

Българският да не е задължителен!

Thursday, April 3rd, 2008

То бива, бива, ама…

това вече на нищо не прилича. Аз имам чувството, че вече не живея в страна, в която се говори на Български. Само аз единствена останах, все пак ако има още такива динозаври моля да се подпишат в петицията, хората са се сетили направили са. http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html

И може и да ми пишете, че да се познаваме, защото след има няма 20-30 години, ако сме живи и здрави, няма да има с кой да си говорим на български. На мен лично ми се струва отвратително и това, че ще се приема със закон българският да не е задължителен.

Напротив - трябва да има закон, в който изрично да се подчертава, че българският е задължителен за българските граждани. Не може всякакви цигани да живеят по сто години и да не могат дума да обелят на български, да не говорим живели по две три години някъде и забравили българския. Една българка идва и разправя - ми ще дойда на стаж при вас, но българският ми е проблем:) Моля?

Писнало ми е да ми говорят на някакъв странен език - пейпъри, контенти, нещо си щяло да фелне…

Българският не го ли приеха за официален в ЕС?

Щъркелите дойдоха!!!

Thursday, March 27th, 2008

Ех, така ми стана хубаво като видях щъркелите сутринта. Смятах, че няма да дойдат защото гнездото им беше почти разрушено. А това бяха единствените щъркели, които можех да гледам от близо. И наистина много се зарадвах като ги видях и двата бели и прегърнали се. Потракваха с клюнове щастливи, че са се върнали у дома. И май са оптимисти, щото аз живи ги бях оплакала как ще си стоят без къща, но те вярват в бъдещето явно и ще си възстановят гнездото. 
Щъркел да си в днешно време:))) да си живи и здрави ще ги навестявам често.
Вие видяхте ли щъркели:)

маймуни - чистачи

Friday, March 21st, 2008

Ей, цяла нощ не спах когато разбрах за идеята - така ме вдъхнови, такива мъдрости измислих, че съм най-малкото достойна за съветник на кмета (но страдам щото той явно предпочита маймуни, пък аз не си падам по тях - щото са ми конкуренция по красота:), ама не станах да ги напиша и ще бъдат завинаги загубени, но все пак маймуните на Бате Бойко ми се струват много важна тема. Защо така заглъхна? Трябва според мен да се разшири и да се включат повече животни в почистването на София.
1. Слоновете да излязат да запълват дупки по пътищата.
2. Жирафите и те да чистят найлонови торбички по дърветата, може да се заемат и със саниране на сгради.
3. Тигрите и лъвовете - това е кошунство да ядат без да работят - трябва да излизат по улиците и сами да търсят месо - така ще се реши проблема с бездомните / кучета, котки, каквото падне бездомно/.

Като помислим списъкът може да стане доста дълъг и би трябвало - трудът обладогородява, а нацията намалява. Маймуните нали са нарочени да стават хора, първи трябва да започнат да се трудят - защото има перспектива, има надежда и за тях - веднъж да станат хора и могат да го ударят на ядене, мързел до края на дните си.
Но това е никой да не смее да протестира - маймуните да почват да работят, то се видя, че от циганите хора няма да излезе. Не че аз имам нещо против последните, но до такъв извод достигам като чета вестниците.
А щом света ни обръща вноминие само когато се опитаме да говорим на английски - пеем де - и веднага взима интервю - какво ще е чудо като разбере, че сме приучили цялата зоологическа градина да работи и да се труди за подобряването на еко средата?

А за Бате Бойко виждам бъдеще на детски писател - само, че той за разлика от Доналт Бисет ще е приложил невероятните си идеи на практика преди да ги опише. Но понеже е само в началото на серията си небивалици и може би още му е трудно, мога да му предложа идея почерпена от по-горе цитирания автор как да спре кражбите - историята е за един мързелив полицай Хари и неговия кон, които вървели след автобусите - коня дъхал в стъклото, а полицаят рисувал. И крадиците си крадяли на воля. Но шефът на полицаите се ядосал и пратил да види защо Хари не гони крадците, така и други полицаи видели колко е забавно да си рисува по задните стъкла на автобусите и всички започнали да практикуват това изкуство. Накрая видиш ли крадците били толкова изумени, че никой не ги гони, че отишли да търсят да гледат с какво се занимават полицаите и колко им завидели…. толкова много, че и те започнали да рисуват по стъклата на автобусите. И така вече никой не крадял…

Та прочитайки таки приказка, първо се облещих, но на второ четене си казал - аууу, ми че това много подходящо за нашата действителност. И тъй като не знам дали въпросният автор е издаван скоро у нас, си позволих да ви разкажа приказката. Пълна е с такива истории, подобни на бате Бойковите. Много се радвам, че кметът има талант за такива небивалици - така се казва книжката.
И като я напише в български вариант имам разбира се още по-добри предложения… досещате се тези на Джани Родари.. Сладоледени замъци, пътища от шоколад… и т.н.
Ами разбира се, че ще се реши проблема със затръстванията - я да постелят Цариградско със супер вкусен шоколад - кой ще дръзне да пътува закъдето и да е - нали любителите на шоколад ще го завържат на някое дърво да не мърда, докато не хапнем и последното парченце млечен шоколад с пълнеж:))) мммм имам цял градоустройствен проект - коя улица с какъв пълнеж да е.
Ако и вие имате препоръки дайте да ги съберем… че да решим веднъж завинаги проблемите на тая София. Нали знаете 22 март - е ден на София:))))

Мазохизмът на един народ

Thursday, February 28th, 2008

Всичко гракнаха за Мюзик Айдъл - и аз като първо гардже да си гракна. Ми недоумявам, мили хора, това безумно морално и естетическо изкривяване на българина?
Първо всичко много добре знаете, че от телевидението гонят сензация, гонят шест кокошки съм заклала и прочие да разбунят ниските страсти. Всеки да си каже леле колко прости има в България, не съм аз най-простия и да му олекне. Да попсува и да му олекне. Да види, че от журито започват простаците и пак да му олекне. Ама се вживявате и им трупате рейтинг.
Аз не съм гледала и секунда - та не мога да коментирам.
Гледам клипчетата който сте качили из нетя - за да се потвърди убеждението им. Втрещих се като видях колко кликания имат… и как вирусно се разпространяват и заливат нетските поля.
Ми така е - ако беше цивилизована страна всички щяха да гракнат да съдят предаването, ама тук не - дори се кефят, че са ги давали по телевизията и всички се гаврят с тях. 
Верно е, че сигурно са подписали един тон хартия да си мълчат, ама…
Аз на ваше място - всички дето мислите, че можете да пеете - щото аз не мога:) ми догодина нямаше да обърна никакво внимание на следващия такъв кастинг. А сега са с хиляди явилите се - миналата година се гавриха и всички знаят, че и тая година ще се гаврят - и пак отивате. Ми хората се борят срещу гаврата с бикове, боя с кучета и т.н. а българите какво - насърчаваме гаврата с хора… ми нямам думи…
И догодина пак ще отидете… и още по-малко думи имам.
Предлагам България да я оградят с една електрическа ограда и официално да я обявят за лудница на ЕС и да се свършва.

Колко са им платили?

Friday, February 22nd, 2008

Та за вчерашния митинг. Хич не знам за какво беше, а още по-малко ме и интересува. Но ми се наложи - щото съм тъпа и любопитна - да мина по Раковска баш по време на шествието, нашествието или както там му се вика. И бях сащстисана, шокишрана, стресната, но не очарована… По скоро уплашена. Продавачките наблюдаваха, но от вътрешната страна на вратите, а някои направо бяха заключили магазините. Вървях срещу тълпата по Раковска, така че успях да видя всички участници в парада или манифестацията, каквото беше там. И ми стана болно, тъжно, мрачно и безнадеждно.
Ако кажа, че бяха събрали изметта на България - ще ме обвинят в най-черни грехове. Така че не го казвам. Ако кажа, че под знамената вървяха циганин до циганин с блуждаещо неразбиращи погледи, без капка мисъл вътре… през цялото време се чудех бе тия хора знаят ли къде отиват и за какво отиват. Другата част от групата бяха пенсионери - възрастни хора, на които също им беше абсолютно безразлично, кретаха там и няма как… през цялото време се питах… колко са им платили?
И понеже нямам време дори новините да гледам - викам, чакай да ви питам вас.
Просто за такъв човечец като мен беше очевадно, ама просто безмилостно ясно, че са купени. И пред всяка групичка вървяха некви селски тарикатчета, по-добре облечени с телефони - явно организаторите по места. Ама толкова грозно и болно ми стана. Дори за онези хора, които вървяха и не знаеха за какво и срещу какво. Просто се бяха продали, може би в пълното съзнание, че пак ще бъдат захвърлени в мизерията, докато следващия селски тарикат не присмуче от някъде пари, за да организира някаква такава батална сцена като от ниско бюджетен филм на ужасите.