Глогинките на Верджи

Скъпи дядо Коледа,
ти хубаво си имаш вече блог и аз имам да те питам много неща. Обаче въпреки това ще си пиша черновките:) на писмата ми до теб тук, че на теб да ти пращам само проверените за правописни грешки, за изискан стил и език писма. Пък и признай си, че ме четеш. Нали четеш всички блогове на всички добри деца. Както знаеш аз съм била много добра през миналата година. Верно е че не готвя много, ама то няма и кой да яде. верно е че не чистя много, ама аз и не разхвърям. Само един единствен път, айде два пъти да беше поведох детето на детска градина по джапанки, ама то май беше миналата зима - и не се брой. Сигурно затова ми подари само метла на Коледа.
Но сега много си говорим с детето за теб. Дори украсихме вече елхата. От дясната й страна сме оставили място за подаръците. Най-вече за кормилачката - нали знаеш какво е това и не се налага да ти подарявам речник - това е шейна с кормило. И гледай по Коледа да има сняг, защото сме решили да си правим впряг от куче.
Та скъпи ми дядо коледа говорим си ние кой какъв подарък иска и аз почвам да изброявам по традиция, че най-много искам всички да са живи и здрави и знаеш…. но Сашко веднага ме контрира и каза:
Чакай бе, мамо, за тея неща трябва да се молиш на Бог.
Прав е. Усетих се, че вие правилно сте си разпределили работата.
И мислих, мислих и казах, ами една количка искам, дядо Коледа, че ми е много студено зимата да кибича по спирките, а в автобусите няма парно.
Сашко каза:
Да, това вече е за дядо Коледа - може да искаш Ферари.
И знаете, че аз съм си направо безгранично скромна и смотолевих, чак Ферари не… веднага си помислих как ли ще го опазя от крадци, как ли ще му пълня резервоара, бе и на нещо по-скромно съм навита, но детето контрира: какъв ти е проблема, те джуджетата могат да правят всичко.
Сигурно е прав, ама на явно нямам достатъчно вяра или не съм достатъчно настоятелна или моите писма все се губят някъде. Колко му е да ми сглобят една кола. Джуджета са все пак, нали това им е работата.
Приключваме с размислите за коледни подаръци и излизаме до магазина. Но без кола, нали се сещате още не е дошла Коледа. Не сме написали писмо и джуджетата не са почнали да ми сглобяват ферарито. Сашко си обува гумените ботушки за дъжд, а аз моите обувки за всякакво време. Оказва се, 
че те всъщност не са подходящи за никакво време де, защото когато се прибираме той е сух, а аз си изстисквам вода от чорапите. Тогава той мъдро заключава.
Аз ще напиша на дядо Коледа и на теб да ти донесе едни гумини ботуши, че да не ти се мокрят краката.
Всъщност и гумени ботуши е нещо, Дядо Коледа.

Ако искаш да се разговориш със добрия старец да поспориш, как се справя по света с толкова изискващи деца, в неговия блог кликни и желание прошушниJ

http://blog.az-deteto.com/?cat=3

И не се бутайте, аз съм първа щото имаме много да си говорим с него.

Нали съм поела наблюдението над тази оживена артерия на София, та отвреме на време да ви информирвам що става. И днес е хубав ден за този булевард:) пренася букети.

Беше интересно да се наблюдава как много семейства бяха тръгнали да превозват учениците си с кола. Личеше си най-вече по червисаните майки и букетите - децата:) не бяха с униформи. Ама нагласени с нови дънки:) спретнати.

По-големите на тубми на тумби в автобусите. Пак не си личеше, че отиват научилище, ама нали знам, че е 15-ти - накъде другаде толкова рано:) въпреки че една девойка изглеждаше, като че се прибира от нощен бар, а за друга двойка си викам - е том младеж не си изгладил черната риза и помислих съученичката му за майка му в гръб.

Но най-голямо внимание в автобуса предизвика единственото костюмирано дете.

Бабите го коментираха, че не било по-голямо от втори, трети клас, накрая една не издържа на любопитството и взе,че го попита. Оказа се, че е за четвърти.

Беше изтупано в костюмче, с папионка, с букетче в ръка - но съвсем само.

Горкото сигурно му беше много притеснено, защото постоянно се оглеждаше да не пропусне спирката, та накрая и аз се включих в благородното дело да упътим единственото празнично облечено дете да стигне на училище.

Наистина беше голям сладур, как ще се оправя по тези блъскани автобуси в тази градска джунгла не знам, чак аз бях готова да го заведа до училището му, но от автобуса то изхвърча със сто - явно да не закъснее за първия учебев звънец.

И такива хлапета имало!

Успех на всички ученици!

Прави сте - няма какво да се мрънка, закъде отиват милионите и кое е най-важно и първо трябва да се оправи в София и в България.
Радвайте се! Днес е един истински еко ден за София. Ако имате ролери и не сте имали къде де ги покарате на воля Цариградско е на ваше разположение. От алея Яворов та чак до унивеситета, ако досега сте се страхували да вървите и по тротоарите на софийските улици време е да превъзмогнете тази фобия и да шляпате бодро по Цариградско. Ако имате малки деца и е нямало къде да карат колелета - пак Цариградско. Как ще стигнете до там и как ще се приберете вече си е ваш проблем. Важното е, че хората са ви освободили и двете платна и е рай за пешеходците. Одобрявам - просто мед да ти капне на душата. И да си еко защитник - ето сега е момента да отидеш и да легнеш на платното, дори пешкир да си вземеш да си подложиш - да се попечеш, да поразмисмиш, а не да си под стрес кой кога ще те стъпче.

Верно смърди на асфалт - ама това има един особен чаромат. Кога за последно си дишал пресен асфал?

Кога си виждал на едно място всички камиони за ремонт по пътищата на едно място? Сега е моментът да ги преброиш. Аз броих, броих, ама не можах… доста са и всички са се скупчили неизвестно защо на едно място и ни приемат ни предават. Може би, за да може водачите им да си говорят на спокойствие.

Работи се по български - един бачка - 10 го гледат. Просто е приказка, идилия. Аз естествено като първи фотографин снимах, ама нямам кабел сега да покажа. Един човек с валяк широко се усмихна за снимка. Бе като че ли си далече, далече в социализма когато всички живееха щастливи и доволни.
Даже май като началото на миналия век по Витошка - чудя се как бабите не бяха излезли с чадърчетата на по едно рандеву по Цариградско.
Този ден определено е паметен за Софиянци.
Препоръчвам ви дори утре да си вземете отпуск и да видите това феноменално събитие в центъра на София.
Навсякъде порои, суши, страшни неща, а тук идилия. Не е за изпускане, граждани. Сериозно, вместо да имате проблеми с шефовете си за закъснения, просто си вземете болничен - да си нагреете костите по асфалта или да се попечете на спокойствие, да погледате, да се разнообразите.
Лекува нерви, ревматизъм и предполагам всичко. Така като гледам темповете на работа и утре ще продължат, че и други ден. Пък и после трябва да го рисуват с с бяла боя, да го разкрасят… така че имате време.

А в понеделник живот и здраве, шофьорите ако свърнат и към моя блог, които за жалост е неасфалтиран и неугледен, ама това е щото още не съм почнала да усвоявам милиони, да вземат, че да ме информират дали е по-добре платното от миналата седмица… че аз тези работи не ги разбирам…ще им бъда благодарна.
Хайде и не изпускайте купона:)))))))) да се порадвате на липсата на автомобили и други замърсители:))))

Хубаво е да има такива мероприятия, хубаво е и ние да сме част от тях. Но е хубаво да се радваме заедно с тях. Не пиша това защото съм чак толкова зле пострадала и възмутена, но се питам. Защо всякакви такива мероприятия се правят в Столицата където и без това е Ад за движението по улиците. А и не само по улиците. Явно гражданите на София, трябва да се подготвят максимално добре, за това що е ад, че след време като ги пратят там, да са щастливи и доволни, че най-накрая им се е случило нещо хубаво.

Но хубаво – предоставяме на тая колоездаческа обиколка най-хубавото, което имаме – типично по български. Може да гладуваме после с месеци, ама нали сме се отсрамили пред важните гости, може стотици да ни псуват, докато се варят в колите си или припадат по спирките, ама ние представяме най-прекрасното си лице пред Европа. При толкова проекти – европейски и прочие, що не оправиха един междуселски път и там да минават квито си искат колоездачески и прочие обиколки, пък и да живнат селата, да се радват децата. Както се казва.

Но не – трябва да бъде както в доброто старо време – да сме изрядни пред хората. Столицата да е чиста, а извън може и боклучарник да е, да има вода, ток и хората да се усмихват. Ама на те пак не се усмихват. Не мож им угоди.

Но и Европа недоволна от нашия асфалт – било мръсно, имало дупки, въздуха бил кофти и т.н. и т.н. Еееее – то бива, бива… ама. Даже лично с очите си видях как ритуално измиха улиците, може би предишното миене е било в чест на Америка. Но никога не се прави в чест на живущите, в чест на това просто живота да тече гладко и мирно като по вода. Що ли не се учудвам?

Е, бас държа, че такова чудо не сте виждали?!

Къде се кандидатства за Гинес с репортаж:) жалко, че не снимах:) но за първи път виждах такива усмихнати с невинни детски личица полицаи.

Извод:) полицаите са с изключително детски души…

През почивните дни на околовръстното изведнъж колоната спира. И хората си мислят леле мале - пак нещо лошо станало. Две полицейски коли - тука може и да преувеличавам де:) ама то си струва да се поразкраси - но айде двама полицая затворили движението на оловръстното и ние шаш и паника - кво ли става. Ама като наближихме що да видим:)

Двамата полицаи дават път на една патица с една сурия малки патета дето едва се клатеха - ама като казвам малки значи много малки - едвам ходеха - и държаха движението докато не минаха. Такава мила гледка:)))) и полицаите бяха едни такива усмихнати и ведри - просто си викам:)))) данооооооооооооооо.

Та тая случка в контекста на хилядите изоставени деца ми беше просто много умилна. Въпреки че тоя блог ми е предимно за глогинки и трънливки, не мога да не се умиля:)))))))))))  и впечатля:)))

Мисля, че тези полицаи трябва да бъдат отличени:))))

Хъм, след като току що научих, че никой няма право да ми държи сметка за писанията, е верно трябва да кандидатствам за зелена карта, но това е малка подробност.

Та от няколко сутрини се каня да се възмутя относно предизборните кампании на евродепутатите. Всъщност аз нямам антена на ТВ-то, та хич и не знам как върви промивката на мозъци. Но няма да се учудя, ако и други като мен не са разбрали, че се задава ново чудо за три дни. Пак избори, пак гъби и шарани. А къде са кебапчетата – еййй ще си умра без да е дошъл някой едно кебапче да ме почерпи. Само хартии хабят – имам чувството, че с единствената цел да ме дразнят. Не знам как вас не ви дразнят. Ми като гледам как хвърлят пари на вятъра – аз съм пестелив човек и се нервя.

То бива, бива да переш пари, ама поне внимавай. Това което ме подразни беше, че лепят хартиени плакати под път и над път. На Цариградско шосе например – залепили плакати на стълбовете на лампите, там където човек трябва да внимава в пътя, а не да се зазяпва по каквото и да било. Доколкото знам се движат с над 80. Ако разчитат евродепутатите на задръстването да ги забележат – то най-много да отнесат някоя дълга, тлъста от шофьорите. Та айде това го преглъщам. Не мислят за екологията, не им пука за избирателите, ама уважение към себе си нямат ли? Плакат на някакъв умен чичко с очила – как да го видя от толкова далече – нямам диоптри, ама все пак не си нося далекоглед. Та въпросния човечец, който и да е той и от която и партия да е го лепнали почти надолу с главата. Ами ако партията плаща на хора да лепят плакатите, трябва да си иска луди неустойки, ако разчита на фенове – да им имам феновете. Не само, че е грозно, но е и неуважение към личността. Какъвто и да е човек, не заслужава… или тези които лепят плакати действат по максимата – имената на глупците да висят по стените.

Според мен тея плакати трябва да се забранят. Никаква полза или поне само негативи /поне при мен/.

Друг плакат – Гледай напред. Има защо? И като погледна напред виждам един пършив плакат, лепнат баш дето не трябва. Няма ли кой да ги глоби? Малко повече фантазия да бяха вложили в посланието – нямаше да сбъркат.

Или друго – Софиянски знае как? Асоциацията е – как да краде. Това е първото, което си помислих – при условие, че аз не съм навътре в политиката – ама какво да направя като този слънчев човек си изгради такъв лош имидж. И незнам коя партия го кандидатира – ама е нагло.

Та така – против хартиените плакати съм. Повече ще ги уважавам и дори ще гласувам. Ако видя тази гора е посадена от партия…. или да дойде Пешо от партия Х и да ми каже виж Пено – нашта партия реши да направи детска площадка за вашите деца. И да го направи. Тогава няма да има нужда да ми лепи плакати или да ми тика листчета в ръката. А и аз може пък да взема да се замисля и да си каже – брей тая партия не си хабите напразно, мисли за хората. Малко, малко – ама и това е нещо. И аз съм малък човек и моя глас е малък.

Не ви ли писна да почивате? На мен не! Но ми писна - казват ти – еди си кога е почивен ден – радост голяма. Ама след една седмица тесла – да ама сега ела си го отработи. Това вече ме възмущава. Бе като си преценил, че ще дадеш почивен ден на някого – било то на петте ти служителя от частната фирмичка или на цялата нация, защо аджеба ще ги караш после да отработват когат на теб ти скимне. Ами то се губи ефекта от доброто ти и великодушно дело.

Друг е въпроса, че тея въпросни твои служители толко ще й да ти работят, само ще ти абат консумативите – ама нейсе.

Твърдо съм против тези отработваници.

Защото както споменах работниците по дефолт са безсъвестни и няма да работят качествено и пак ще се чувстват прекарани.

Защото държавата, в случая иска да е бяла и добра и да даде на верните си труженици повече почивни дни – ръкопляскания, но всичко това се помрачава от насилстваното отработване.

Друг е въпроса, че според мен  в бедни държави е добре да има повече почивни дни – по-рентабилно е.

И тука вече ще прозвуча еретично, но вместо да се дават почивни дни и да се отработват, според мен е по-редно с мероприятия да се почете този празник по някакъв начин – защото иначе се получава просто някакъв си там почивен ден. Чичо Гошо като се напие, хич и няма да знае, че е било ден на просветата.

Ако ще е ден на културата – да има културно мероприятие за фирмата, завода… Много хора може би нямат време и възможност да отидат на театър, но така поне няма да има извинение. Верно, че става като с дружинната под строй на парад, но пак е нещо, който не иска да участва е свободен да си пусне отпуск.

Тамън няма да хабят от другото работно време за тимбилдинги, или както там наричат скрепяването на колектива.

Ако ще е ден на труда – да се засади дръвче, да се почисти. Може да звуча соц., но вече го ударихме на пълен егоизъм и мързел – дай ни да почиваме и да ядем и да пием.

И сега 1 юни – вместо да го обявят за почивен ден за всички родители – да заведат децата си някъде на сладолед да празнуват, те не само това, а и на 2ри трябва да работят. После има дълги пледоарии как децата били нашето бъдеще, как родителите трябвало да прекарват повече време с тях, да отделят време да ги възпитават и тинтири минтири…

А втори юни не беше ли ден на Ботев!? Нямам думи – минутата мълчание тая година ще е от онемяване.

Писна ми!

Засадихме ние триста цветя:) за 300 бебета повече. Не остана никой не разбрал, въпреки че едни мургави типове гледаха много странно.

Та толкова бързо, леко и неусетно ти посадихме, че взех да си мисля, брей колко хубав бил живота. Градинки, ухания, деца, цветя:))) все лебедови пера на изкуството. И стигнах до извода, че е крайно време да спирам да работя и да си губя времето в безсмислени кръговрати.  Уж, прогресът е положително явление, но какво му трябва на човек. Една къщурка с две липи:))) отпред. Лично аз си засадих едната - другата, няма място за другата. И толкова години я чакам да цъфне:(( и не ще и не ще. Най-накрая трябва да й прочета класиката бяла спретната къщурка със липа отпред, че да се сети да цъфне и моята липа. Липов чай с липов мед. Второто условие за спокоен живот.

 И веранда. Трябва да помисля за вернада.

Градина с цветя:) много важно условие. С много трева и много цветя. И магнолия. Най-накрая се престраших и първата магнолия, която протегне клони към мен ще си я занеса като малко бяло коте и ще си живее в моята градинка. Било високо, било прохладно - край на лютите зими по наште върхари - ето тази зима показа, че и ние ще станем една китна Гърция. Таз година магнолия, догодина маслиново дръвче ще си засадя. Ако не мога да си взема магнолия, поне една статийка ще има:)))

Какво е важно друга - езеро с патенца:))) това е задължително за спокойния живот и съответно дълъг и осмислен с красота. Е, ако съм аз в пейзажа се вписват мигновено котки, кучета и деца със съответните им шарени аксесоари.

Но това така или иначе си щъка около мен, но като спечеля от тото си купувам конче. Понеже съм добра душа и не съм много себична ще купя пони - за детето:))) а аз ще си взема люлееща се люлка, където да си цъкам и от време на време щу давам на понито захарчета. Всъщност е това действие - даването на захарчета демек удължава живота поне с 500 дни. Те хватки хващаха патки за 800 дни, ама на като не се консултират с мен така ще да е - сега да знаят, че и аз блог си имам - ще вземат някоя идея да не се излагат друг път пред народа с празни приказки. Та езерце, конче :))) нали говорим за дълъг и спокоен живот. Както е казал някой си - аз имена не помня нужни са първите 100000, после парите сами се кучат. Та е това бил само проблема, към спокойния живот.

Но това ще е за край на писанието ми. Всъщност друго какво трябваше една арка от рози обезателно е много важно да има:) и разни разнообразни плодни дръвчета - особено праскови и каисийки, защото за какво е градинка ако не си вървиш насам натам и не си похапваш това онова. Та какво му трябва на човек, освен…. а те взели, че сменили времето и забързали кръговрата на бързането с един час на пред. И пак трябва да се сттресирам да търча насам натам и то с един час по-рано и с десет часа по-бързо.

Ей… трябвало е аз да се родя графиня, а сега само кучето ми се радва на графинските удоволствия да седи на верандата и да си говори с врабците.