Archive for the ‘впечатления’ Category

Убийство пред деца!

Tuesday, April 8th, 2008

Докъде стигнахме? Чувала съм, че мутрите имат свой морал и свои правила, но това вече е непростимо - да убиваш пред деца. И това да става ежедневие. Всички пищят против игрите, в които трябва да се стреля по човечета, но всъщност децата виждат как играта всъщност е взета от улицата. И за какво? За някакво си жалко избиване на комплекси - да имам, да притежавам, да владея. Хората определено са жалки същества. А въпросният писател Георги Стоев - не че съм чела нещо, но най-вероятно ще прочета ще остане в историята. Наистина е жалко, че хората, които се имат за знакови личности в тази страна са всъщност най-големите отрепки. Но, о времена, о нрави!

Няма да забравя някаква дама, дето не знам как се е сдобила с някакъв си магазин и фирма и правела по хиляди лева на месец ми разправя - ми ти щом си бедна, значи си много тъпа:)))
Е, какво поколение мислите, че ще произлезе с тоя морал?

Деца, боя се зарад вас! - това цитат. Ама по-навик вече не слагам кавички, а хората пък вече не познават българските автори и не знаят, че цитирам. Грешката е моя:(

Убийство пред деца!

Tuesday, April 8th, 2008

Докъде стигнахме? Чувала съм, че мутрите имат свой морал и свои правила, но това вече е непростимо - да убиваш пред деца. И това да става ежедневие. Всички пищят против игрите, в които трябва да се стреля по човечета, но всъщност децата виждат как играта всъщност е взета от улицата. И за какво? За някакво си жалко избиване на комплекси - да имам, да притежавам, да владея. Хората определено са жалки същества. А въпросният писател Георги Стоев - не че съм чела нещо, но най-вероятно ще прочета ще остане в историята. Наистина е жалко, че хората, които се имат за знакови личности в тази страна са всъщност най-големите отрепки. Но, о времена, о нрави!

Няма да забравя някаква дама, дето не знам как се е сдобила с някакъв си магазин и фирма и правела по хиляди лева на месец ми разправя - ми ти щом си бедна, значи си много тъпа:)))
Е, какво поколение мислите, че ще произлезе с тоя морал?

Деца, боя се зарад вас! - това цитат. Ама по-навик вече не слагам кавички, а хората пък вече не познават българските автори и не знаят, че цитирам. Грешката е моя:(

Петя и Вълкът

Monday, February 18th, 2008

Операта отвори врати и за деца. Звучи интересно – казах си. Да мина да купя билети. Но се оказа, че билети почти за един месец напред няма, така че купих, за каквото имаше, а именно за Петя и вълкът. Когато това ще ти е първата опера – балет, няма значение. Важното е, че отиваме на опера. Появяваме се в най-големия студ в указания ден и час, посрещат ни и се запътваме всред всичките деца по стълбите. Вървим, вървим, вървим – стигнахме до тавана на операта. Гледам си билетите и си казвам – е на като овцете тръгнах и аз, явно не сме за тук ние. Една жена ни въведе да погледаме репетициите на балета – обясни на децата как репетират балетистите, погледахме и ни поканиха да отидем в залата. Всъщност голямата сцена – както пишеше на билетите още е в ремонт, затова ни настаниха в малката на пластмасови столчета. Всеки си намери места – нашите столчета просто липсваха, но седнахме на съседните. Оркестърът настройваше инструментите си и моя хубавец – като каза, аз това не искам да го гледам, искам си Петя и вълкът – това въобще не е детско. И си казах – е сега ще се изложим. Обясних, че е сега ще почне и чак след като свърши тогава може да реши дали му е харесало или не и ако не му е харесало няма повече да ходи, но мирно и кротко трябва да си остане на мястото.

Малката зала е наистина малка. Няма място за никакви декори и аз сериозно се притесних що за представление ще се получи. Но разказвачът се появи, поздрави децата, замахна с пръчката на диригента и омагьоса всички. Попита кой иска да опита с палката и децата вдигаха в надпревара ръце да опитат. След което им обясни кой кой е в оркестъра – показа им цигулката, сравниха я с виолата и виолончелото. Представиха контрабаса. И накрая представиха всеки от инструментите кой от героите е – флейтата беше птичката, обоя котката и т.н. децата гледаха като омагьосани. Когато представиха ловците едно дете падна от стола, толкова се беше захласнало. Разказвачът го вдигна, поговори за музиката още малко с децата и балета започна. Беше невероятна атмосфера на десет квадратни метра, а децата бяха страхотна публика. След представлението естествено, че всеки от нас си имаше любими герои – аз птичката, а този дето искаше да си тръгва имаше цели трима любимци. И естествено въпросът беше – кога ще ходим пак на опера. Така че отиваме на опера, отидете и вие. Няма да съжалявате. Дори в малката зала магията е жива.

В паспортното се опитват да бият

Friday, February 15th, 2008

Ако не ми се беше случило нямаше да повярвам, но на… нали трябва да си сменя личната карта и ми се наложи да издиря тази сграда, която за моя район се намира на края на света - осмо районно в Дружба. Първият път мина почти безпроблемно, но когато отивам да подам документи за нова лична карта, като една съвестна гражданка, която не иска да закъснява за работа отивам възможно най-рано към 8 и 10 сутринта. Какво щастие трябва да чакам само 20 минути да отворят. Заставам в един балатумен коридор, където е топличко и се подготвям за упражнението по стоицизъм. Обаче видите ли някаква чистачка, която не чисти коридора, а стаите казва не може да стоите тук и веднага някакъв си чичо подхваща - трябва да излезете извън сградата и чак като дойде часът да влезете. Аз на свой ред го питам - откъде накъде да изляза извън сградата на студа, все таки ме накара да изляза от що годе топлия коридор и да отида на една ветровита циментова площадка, където се смразих. Този тип нито се представи нито се легитимира ми каза, че щял да ме арестува видите ли щото бил полицай. По нищо не личеше да е такъв, а и пушеше на място,  на което нямаше табелка за това - ама те ясно си знаят и без табелка. Говорейки по телефона вече бях много бясна от нелюбезността и нарочно обяснавах, че някакъв си… простак или тъпанар или къвто там го нарекох не ми дава да стоя на топло и онзи като взе да ме бута и да тръгва да ме бие, чак си разля кафето - беше много смешен, ама изглеждаше още по-просташки. След което любезно му обясних, че си е моя работа кого с какви епитети ще наричам в частен разговор, него лично не съм го обидила в пряк текст с нищо, но това не му пречи да е ултра нелюбезен и т.н. Верно нямаше свидетели на случката. Не знам дали типа се усети, че има поне блогове дето може да се пожалваш, но като дойдоха след 5 минути други хора той взе да мяука на някаква, като първа света вода ненапита и се скри в дупката си - някаква стая.
Да не говорим за чистачката - и на това ако му викат чистене - да замиеш със смърдящ парцал и мръсна вода балатум - откога му се вика поддръжане на хигиена. Нали не си мислите, че изми целия коридор - точно две минути преди 8.30 зами точно един метър, така че като влязат първите посетители с кални обувки да омажат порядъчно.
Та така, ако ви се наложи да ходите по такива места въоръжете се с търпение, не противоречете на никого с нищо, не обсъждайте, не коментирайте, ако може да не дишате и да не шавате най-добре, щото може да си имате сериозни проблеми - да ви набият, арестуват и накрая да ви изкарат виновни само защото сте искали да не мръзнете, докато чакате.

Хайде на кънки

Wednesday, January 23rd, 2008

Хайде на кънки, бе хора:)

Вече има три ледени пързалки в София, даже четири. А ако Славия работи може и пет. Пък и повече. Аз не съм от хората с най-много време и ентусиазъм, та съм ходила само два пъти - на Ариана и пред БНБ, нооо нямаше никакви хора почти. Особено пред БНБ - говорим за 18ч., а през деня май пък съвсем. Не че държа да идвате да се бутаме:))) ама ми направи впечатление. Преди много много тодини, когато синьото  не беше синьо, дори не беше Индигово и нямаше такава лоша слава, това беше една много готина пързалка. И имаше толкова много деца, ученици, големи, всякакви:) хора. Имаше стари кучета и новобранци. Старите - тарторите си пракарваха по-голяма част от зимата там и като се появеше някой нов трябваше да преживее кръщенка - т.е. той едва се крепи на кънките, щото най-вероятно никога не се е качвал преди, но го забутват в центъра и всички минават и забиват с ножовете на кънките и го правят на пингвин. Студено, ама много забавно:) Не знам да е имало големи сакътлъци:) Аз си спомням веднъж паднах и си скъсах панталона, та трябваше да тичам по Попа до нашия панс - пансиона на НМГ-то, което в момента е неква кръчма май Бохеми, да искам игла и конец. Най-забавното беше някой от старите тартори на пързалката да те ареса и да те помъкне с бясна скорост - наистина бяла приказка. Един батко веднъж ме вози и като питаше стига ли ти, аз винаги казвах - не:))) въпреки че много ме боляха краката, после имах кръв по кънките, но такова лудо каране не се изпускаше.

А сега:) сега съвсем не е така. Къде ходят тези деца, сериозно взех да се чудя. Не че мойто имам възможност да го заведа, ама… Имаше един татко, който си возеше детето. Също и една майка, която имаше драстично различаваш се начин за отглеждане и учене от бабата - нищо чудно. Майката заведе хлапенцето в центъра и го пусна да се държи само, а бабата от зад мантинелата взе да вика - дръж детето, дръж детето:)))) Типична българска баба:))

А Ариана не е зле, ама аз не мога да се зарадвам щото явно съм съвсем повредена. Като бяха обявили, че ще бъде най-голямата пързалка на Блаканския полуостров и аз си викам сега ще заледят цялата Ариана - ехааааааа, колко прекрасно ще бъде. Нищо подобно:(((( Е, има машина за чистене, не мога си кривя душата, ама явно затова все съм нещастна щото очакванията ми са много по-големи от възможностите на реалността. Затова май е вредно човек да има очаквания и богата фантазия. За България е вредно, определено.

Илач против кашлица

Thursday, January 17th, 2008

Благодаря ти…

лук със захар.

Има най-разнообразни противокашлични люкарства. Кои са ефективни кои не - все не мога да разбера. Най-малкото дали са ефективни, но като се замисля със сигурност стават да ги събереш в едно голямо шише и да ги изсипеш в някоя шахта, та децата от другата страна на земята да оздравеят.

Ето един лек, от нашенско, който се оказва, че ги конкурира успешно. А е много прост - нарязваш кромид лук на шайби и ги поръсваш обилно със захар.  Поставяш съда върху печка с дърва, радиатор /нещо топло/ престоява една нощ и пуска сироп. Та този сироп е вълшебен.

Идейно

Wednesday, January 16th, 2008

Идейно, вкусно и красиво

http://www.halbot.ru/?post=1007

До Пирогов и обратно

Thursday, November 1st, 2007

Нещо ме сърби клавиатурата за пътеписи. Ще ми се да описвам красиви местности, старинна архитектура, усмихнати крокодили и безбрежни морски ширини, но уви паднала ми се е великата чест да описвам калните улици. Та ето едно страхотно разнообразие и невероятно преживяване в сивия делник – посещението на Пирогов. Аз за тоз чичко професионалист нищо лошо не мога да кажа – само да благодаря. Ама престоя си е колоритен и не може да не се разкаже.

Втора операция на детето. Уж, лека, лека, ама ако всяка година се повтаря, просто ужасТ. Та вече веднъж сме били там, всичко е мило, родно, познато. Преди се чудех защо те хвърлят в една стая и никой не ти обръща внимание – сега това смятам, че е в реда на нещата. Влизам в положението на лекарите, сестрите и прочие – нямат персонал, нямат пари, нямат… нерви. Една сестра някъде към 50 разправя като бях млада плачех за децата, ама вече свикнах. Та явно се свиква… аз за сестра не ставам поне това е ясно. През цялото време на престоя и предишния и тоя път ме цепи яко глава и не можах да мигна. Дете се отвие скачам, някое легло скръцне и аз се ужасявам, че някой ще падне от леглото.

На някое му е лошо – ставам. Десет годишните хубавици си бяха сами в болницата и бяха като малки дами – телефоните, женските списания – сладурки.

Но иначе дечица – къде мине доктор, сестра, санитарка все го питат кога ще си ходят и каквито се сетят въпроси, само и само да задържат малко внимание и върху себе си. Ама на кой му се занимава с тях. Една сестра казва – ами ето взимай си системата и си тръгвай, кой те спира. И наистина никой не те спира да влезеш и излезеш в отделението. За което аз бях супер доволна, защото можех да изляза до аптеката или магазина по всяко време, но… ако детето ми трябва да е само там… бая ще ме е страх. Не да ви шашкам – ама аз като клюкарчетата в класJ но родителите да си имат едно на ум. Ако някой злонамерен иска да влезе може да го стори по всяко време, също ако някое дете иска да избяга – няма проблеми. Дори ми разказваха как някакви девойчето, които още не били оперирани си хванали шапките и след осем часа вечерта отишли на купон. Никой не го е грижа дали са там и никой няма да забележи, ако няма да ти се правят манипулации – като да ти включват система в 22 ч. Ноо то ако си опрял до там не можеш да станеш от леглото, камо ли да ходиш на купон. Та отишли си наште на купон, на сутринта се върнали по живо, по здраво – легнали си кротко в леглата, ама им зле на децата – болни са… повръщат… лошо им. Познайте от какво? Лекарите обаче не познали?

Ставах по сто пъти през нощта /там се спи на леглото на детето, ако е малко е не е омотано със системи и не е оперирано вече/. Ако е по-голямо климаш глава на един стол или вампирясваш. Или не стоиш там. Всъщност при по-сериозните операции как да не стоиш, като знаеш, че болния водя не може да си вземе сам. Но Пироговци ултра умно са го измислили хем си вкарват санитарки или как трябва да се казват хората, които се грижат за комфорта на болните – да ги заведат до тоалетна, да им дадат ядене, подлога да донесат – да окажат първа помощ. Не знам дали има българска дума, защото няма такъв тип персонал. Та Пирогов са го измислили – родителит могат да придружат децата си и Слава Богу, така хем се решава проблема с персонала – детето получава най-добрата болногледачка – майка си, хем тя си плаща, за да стой там. И предишния път се възмутих, че ми искаха пари, пък не ми дадоха никва бележка затова – но сега след две години видях нови шкафчета, нови завивки, чаршафчета и хората казват – ето това са от вашите пари. И аз се радвам – че ето на и аз съм допринесла нещо за добруването на света. Вярвам им и пак си плащам. Това е за благото на децата. Та ако ходите да не се учудвате. Чаршафчетата са им ценни имам чувството, че по-ценни от децата, защото докато бях там минаваха по три пъти на ден да питат колко възглавници и чаршафи има, че чак се озадачих, защо толко съвестно ги броят.

После още - че кой ти чете повече от десет реда на днешно време:) пък и десет минути на ден бързо писане е гимнастика на пръстите:))) препоръчва се от съюза на гимнастиците в България:)

 

Неочаквана ваканция - веселба за децата

Tuesday, September 25th, 2007

Лятото мина с първия учебен ден дойде и есента. За едни училище, за други детска градина – второто е по-лесно за родителите. Аз отсега не ща да ходя на училище или по-точно детето, щото целия кошмар на системата ще е върху мен. И от горе на всичко ще трябва да лъжа как всичко било прекрасно там.

Но днешните деца хич не са глупави.

Стачка – за децата супер, кой при баба, кой при дядо, а който няма при кого на работа, ако разбира се не те изгони шефа:)) Сутрин рано рано се понася, пие кафе – по-точно какао с големите и сяда, като големите пред компютъра – хубавото е, че в момента има един свободен.

И се започва с образование – до обяд – www.az.deteto.com има линкове със страхотни игри, четат приказки, има тестове за динозаври и т.н. и се оказа, че всички диплодоци и прочие много ги разбира. Минахме през един сайт с всички предмети. И после игри – нинджа 1 и т.н. под ред на номерата. Хора влизат и излизат, не се разбира, че има дете. Обяд, природонаучен музей и отново всички пред компютрите. Хубаво е, че са измислили слушалки – филмчетаJ нали така се прави в детската – след обяд е по-свободно – затвърждават се знанията – или поне на нас такива ни разправят по родителските срещи. И така, ако го питаш, може да го зачислим към персонала. Много повече му допада и като трябва да си тръгне – рев, че в нас няма интернет.

Представям си какво ще е като трябва да тръгне на детска градина. А още по-малко завиждам на родителите, за чийто деца се споменава, че правят оборот на гейм клубовете. Веднъж развалиш ли дисциплината и видят ли, че и по иначе може – да видиш как могат и те да стачкуват.

Ама се зачудих на разсъжденията им. И се замислих да не би да си отглеждам някой бъдещ Станишев.

Вървим и срещаме шествие на недоволни и те скандират. И той недоумяващо пита ама те какво очакват от небето да паднат жълтици ли? И понеже темата за световете е много популярна в детските филмчета – той веднага ги посъветва – като не им харесва да ходят в друг свят.

Говорили сме, че по улиците не се вика и той протестира – ама защо крещят, ако някой е болен от треска ще му стане още по-зле.

Аз таквиз изказвания не съм правила…

Даже нещо май не можах да дам съвсем удовлетворително определение на думата стачка, защото по новините казаха, че няма да се заплаща на стачкуващите и той съвсем взе да недоумява – какво правят тези хора, как искат пари като не работят.

Та ми се  струва, че децата някакси инстинктивно май усещат пазарната икономика, докато по-възрастните все още се надяват да бъдем социална държава.

И се стигна до това защо пък и ние да не стачкуваме, щом и на нас не ни стигат парите.

И лошото е, че вече е настроен да стачкува против детската градина, защото се видя, че има и по-интересни места и неща. Та, който мисли глобално да мисли, но на родителите тепърва им предстои да овладяват детските стачки. А как ги умеят… като се почне от гладна стачка, мълчалива стачка, крещяща стачка, непукистка стачка и т.н. всички видове… вече се чудя кой от кого копира…. дали пък възрастните не си спомнят методите си за справяне със света от своето детство?

Учителко, целувам Ви ръка!

Saturday, September 15th, 2007

Днес е хубав ден да си спомним за нашите учители.

Аз лично почти за всички си спомням само с добро…

Всъщност, аз съм от малкото щастливци дето трябва да кажат: Учителю, целувам ви ръка… защото от 1-3 клас ми е преподавал учител. Сега се мрънка, че класните стаи са голи, но аз нямам спомени навремето в нашата класна стая да е имало нещо повече от един  портрет на Левски над дъската и един Левски пред дъската, защото на нашия даскал от край време му викаха Левски – щото си беше точно копие. А и беше строг и справедлив. Бяхме 33-ма някъде в клас, но дисциплината беше желязна и от време на време ДиктоФкаJ)))) И ние бяхме някакъв отряд ли кво Васил Левски – та тогава доста неща съм изчела и даже си имах специална тетрадка, в която си записвах всичко за Левски. Та някой, ако се чуди откъде ми е идеализма – явно е от тогава.

Та този наш учител си беше баш даскал – жена му и тя беше учителка, но на предучилищна възраст.

Сигурна съм, че такива учители вече няма.Бе като си помисля и по-нататък съм случвала на учители, защото ако не друго ни научиха на труд и постояннство, въпреки че имахме един учител по разказните, един по свободните: трудово, физическо, пеене. И пеех в хораJ, който пееше в хора имаше /6/, затова всички пеехме в хора. Дори само да си отваряш устата, пак правиш калъбълъкJ по празниците. Откъде да знам, че след време, за да станеш фолк певица няма да е необходимо да можеш да пееш – пак са ни дали някакъв старт и в тая област.После в НПМГ учителите рязко вдигнаха летвата. Те са идеален пример за професианилсти в училище, не случайно и почти всички бяха базови учители. Сигурна съм, че и такива учители рядко се намират днес. Спомням си една Свещарова по биология, сигурно още учат по нейни учебници някъде. Не стига, че пишеше учебниците, не стига, че беше базова учителка, но и ни държеше изкъсо, това 6 да имаш – трябва верно да знаеш много. За едни осми март – кой учи за осми март? – да изпитват момчета – а в нашия клас поне имаше колкото щеш, ама не.. дойде някакъв очилат дебеланчо - студент да се прави на даскал. И никой не ни беше предупредил, че ще имаме открит урок – като взеха да наидват поне над 30 човека и хоп препитване по генетика. И този очилатко, как взе баш мен да ме ареса да ме изтъпанчи да се червя на дъската – Срам, много му бях бясна, че на осми март изпитва момиче. И кат не бях учила – учителката ми писа 4. Леле на що олимпиади ходих, що мишки кръстосвах с лилави очи и пеперуди с половин крака, имах 6 шестици после, че чак тя се усъмни да не е объркала нещо. Та навремето трудно се изкарваха 6.Може би само часовете по английски език бяха по-свободни я дойде, я не, събирахме листа наесен и други подобни. Давали за челен пример – сега, са щастливи само ако намерят изобщо някой преподавател по английски, колкото да го пишат в книгата.И един по информатика, ама той идваше от Факултета, та хич не можеше да преподава на ученици, пък и го мързеше и не му пукаше – ходеше си на шофьорски курс всеки вторник за първите три часа, а ние ходихме в парка да ядем банички.За всички учители май мога да напиша доста – колоритни бяха, ама взискателни.Спомням си в осми клас по български имахме една учителка – хич не се усмихваше – мисля, че се страхуваше да не й се появят бръчки. И тя едва пишеше повече от 4, беше току що излязла от университета и направо ни беше побъркала.Хубаво, ама времената се менят, тя излезе в майчинство и повече не я видяхме, ама животът е смешен и хоп – моят стаж се пада къде – в мойто училище, баш при нея. УжасТ. В първия момент си викам, лелеее, да взема да се откажа. И изчитам всичко що може, отивам аз – Другарко, така и така. И май ми се паднаха един географи 11 клас – умни, сега за наште не мога да кажа другоJ, ама вече така я бяха преобразили госпожата, че не я познах. Хилеше се с глас, едва ги укротяваше, сваляха ме откровено в час – умрях си от срам и се видях в приключение. Ама бяха много готини и ми сътрудничеха активно, та всичките часове ми минаха отлично. И как госпожата на времето не се отпускаше на високи оценки, като ми даде да им проверявам класните – да видиш как се чудих кво да правя – хем да не им пиша ниски оценки, хем да са справедливи някакси, да не каже, нещо госпожата… Надявам се всички да бяха доволни – ама как за има няма 8 години, нищо вече не беше същото.И като си помисля … с носталгия… по наше време си беше по-добре в училище. Ама може да ми е от годините – не знам.