Глогинките на Верджи

Хайде на кънки, бе хора:)

Вече има три ледени пързалки в София, даже четири. А ако Славия работи може и пет. Пък и повече. Аз не съм от хората с най-много време и ентусиазъм, та съм ходила само два пъти - на Ариана и пред БНБ, нооо нямаше никакви хора почти. Особено пред БНБ - говорим за 18ч., а през деня май пък съвсем. Не че държа да идвате да се бутаме:))) ама ми направи впечатление. Преди много много тодини, когато синьото  не беше синьо, дори не беше Индигово и нямаше такава лоша слава, това беше една много готина пързалка. И имаше толкова много деца, ученици, големи, всякакви:) хора. Имаше стари кучета и новобранци. Старите - тарторите си пракарваха по-голяма част от зимата там и като се появеше някой нов трябваше да преживее кръщенка - т.е. той едва се крепи на кънките, щото най-вероятно никога не се е качвал преди, но го забутват в центъра и всички минават и забиват с ножовете на кънките и го правят на пингвин. Студено, ама много забавно:) Не знам да е имало големи сакътлъци:) Аз си спомням веднъж паднах и си скъсах панталона, та трябваше да тичам по Попа до нашия панс - пансиона на НМГ-то, което в момента е неква кръчма май Бохеми, да искам игла и конец. Най-забавното беше някой от старите тартори на пързалката да те ареса и да те помъкне с бясна скорост - наистина бяла приказка. Един батко веднъж ме вози и като питаше стига ли ти, аз винаги казвах - не:))) въпреки че много ме боляха краката, после имах кръв по кънките, но такова лудо каране не се изпускаше.

А сега:) сега съвсем не е така. Къде ходят тези деца, сериозно взех да се чудя. Не че мойто имам възможност да го заведа, ама… Имаше един татко, който си возеше детето. Също и една майка, която имаше драстично различаваш се начин за отглеждане и учене от бабата - нищо чудно. Майката заведе хлапенцето в центъра и го пусна да се държи само, а бабата от зад мантинелата взе да вика - дръж детето, дръж детето:)))) Типична българска баба:))

А Ариана не е зле, ама аз не мога да се зарадвам щото явно съм съвсем повредена. Като бяха обявили, че ще бъде най-голямата пързалка на Блаканския полуостров и аз си викам сега ще заледят цялата Ариана - ехааааааа, колко прекрасно ще бъде. Нищо подобно:(((( Е, има машина за чистене, не мога си кривя душата, ама явно затова все съм нещастна щото очакванията ми са много по-големи от възможностите на реалността. Затова май е вредно човек да има очаквания и богата фантазия. За България е вредно, определено.

Благодаря ти…

лук със захар.

Има най-разнообразни противокашлични люкарства. Кои са ефективни кои не - все не мога да разбера. Най-малкото дали са ефективни, но като се замисля със сигурност стават да ги събереш в едно голямо шише и да ги изсипеш в някоя шахта, та децата от другата страна на земята да оздравеят.

Ето един лек, от нашенско, който се оказва, че ги конкурира успешно. А е много прост - нарязваш кромид лук на шайби и ги поръсваш обилно със захар.  Поставяш съда върху печка с дърва, радиатор /нещо топло/ престоява една нощ и пуска сироп. Та този сироп е вълшебен.

Идейно, вкусно и красиво

http://www.halbot.ru/?post=1007

Нападна ни температура – изневиделица. Посред нощ – детето гори, термометъра скача. Плашещо е. Бързо отварям кутийката с лекарства – ефералган на свещички. Една, втора – не спада. Бълнува – ту се сме е, те плаче. Чудя се какво да правя – няма на кого да се обадя. Бърза помощ? Може би това е отговорът. Сигурна съм, че ще дойдат. Единственият път като съм ги викала беше пак по среднощ за раждането. Верно, че дойде – и то много бързо, за половин час някъде и се появиха. Да, ама като си спомних онази ми ти линейка, където подскачаш на 30 сантиметра и бели мечки ти дишат в лицето и те закарват в неизвестна посока и неизвестна болница. Как оцеляхме тогава не знам. Пък и какво ще ни закарат някъде и ако ни прегледат и ни оставят във фоайето, да се спасяваме сами. Какво ще правим? Имайки опит с ходенето по болници без връзки решавам първо да повикам неволята, пък после, ако и тя не помогне… Неволята винаги помага. Този път беше взела облика на оцет и вода – ултра съвременна медицина. Колкото и да е смешно в комбинация с ефералгана до сутринта свали температурата. Бавно, но славно.

Не казвам, че е правилно, но… при условие, че от никъде помощ взора не види… е по-добре от нищо.

Та като цяла нощ сменяш кърпи ти идват понякога много гениални идеи – като например да няма вече джипита. Или аз не попадам на свестни, или те са дефицит. А да се назначи личен аптекар – повечето освен разликите в цената, те информират и за характеристиките на лекарството. Общо взето са много съвестни. Досега веднъж не ми се е случило да се възмутя от аптекар – че е нелюбезен. Дори в централните аптеки, където има много хора намират време да ти дадат лекарството, от което се нуждаеш.

Но за личните лекари – не мога да кажа същото.

Естествено аз не съм за самолечението – като пооздравя детето и можеше да ходи го хванах за ръчичка и го заведох на доктор. Една мила възрастна жена. Попита ме - и какво му дава – аз казах това и това… за кашлица… така и така – все едно се консултирах с колежка за някакъв казус. Тя ми вика добре. А антибиотик ще даваш ли? Аз мълча, щото още не съм съвсем подготвена по тая материя и крайно време е да изчета литература и за антибиотиците – засега съм скептична. Тя ми казва, ами ако не спадне температурата давай еди си какъв антибиотик. Е, нали спадна… – но благодаря за съветите.

Всяка майка вече е половин джипи, да, ама ако е нещо сериозно и не се разбере навреме… Какво ще се прави тогава се чудя. И продължавам да се чудя и чукам на дърво и благодаря на оцета и водата и на Господа. И после пак в обратен ред и си пожелавам това да е най-лошото, което се случва.

Стоя си аз зашмулена на спирката, размишлявам за вселената, живота и как всичко е гадно, а може би по-иначе може. И колко прекрасна комунистка, вярваща в светлото бъдеще би излязла от мен, еле па партизанка защото много обичам сирене и кашкавал /като се замисля мога да живея само на една мандра/, но… уви… Та тамън си мислех как трябва да почна да описвам одисейте по градския транспорт . Щото аз от /1989 год когато се скачаше от студ и се крещеше кой не скача е червен, сега се замислям над тази реплика… не съм виждала толкова народ събран на куп народ - колкото сега можеш да видиш по спирките. Та на окръжна болница - митинга в 18ч. е грандиозен - хората подскачат от студ, някои димят с цигари с надежда да дойде автобуса и обгазяват останалите, всички заедно търчат в рамките на половин километър наляво надясно, при което дружески се бутат с торби, рамене и кой каквото има.  Мисля, че най-накрая трябва да се сдобия с едно шило, за да си пробивам по-ефективно път. Един веднъж така ме удари, търчейки нищо невиждащ за заветния автобус, че аз едва не се катурнах. но най-гадно е да те праснат с някоя торба със замразено пилешко. Не знам, ако ти пукнат костта - което е напълно реализируемо - кой ще е виновен - това е казус за юристи. Щото следва и за статистици - математици. 
Мисля, че шофьорите с това се забавляват да карат народа да търчи /мисля, че точно търчи е най-подходяща или може би подтърча е още по-точна/  - сигурно има нещо забавно в това и ти да можеш да унижиш някого. Примерно спира единния автобус 4-ти - обяснявам за тези, които никога не са стояли на спирка и не са чакали автобус. И 50 човека почват да тичат в тази посока. Други 100 тичат в другата за първите три автобуса. Пита се в задачата колко ще се сблъскат? Като още едно неизвестно може да се поставят и другите 100, които стоят на избрано, произволно място като статуй и не помръдват - освен да запазят равновесие, ако някой ги е пернал с нещо тежко или им свършат нервите и те решат да го пернат на свой ред. Та как се забавляват шофьорите - примерно спира 4-ти, предишния които е спрял там е отворил вратите и целия митинг е видял този сакрален ритуал. Но ето ти статистическа задачка, следващия четвърти не отваря вратите на същото място - 50 човека луди вярващи обаче стоят пред вратите му с надежда - айде бе пич, вземи отвори. Оня обаче - не … най-предвидливите почват да търчат към първа позиция, за да могат да се доберат първи. Сблъскват се отново с всички, с които са се сблъскали досега, изключая разбира се онези, коита са успели да се качат и спасят нанякъде. Пробягалите първи разстоянието от 100 метра с препиятствая се закотвят и почнат да дебнат къде ще се падне вратата. Онзи, който е бил четвърти бавно се дотътря до първа позиция и шоуто се повтаря - отново и отново. Всъщност друго исках да разкажа, ма ще да е отделно. То наистина одисейте на градския транспорт са одесийни - и да искаш не мож ги изпя - на един дъх - томове, томове се готвя да изпиша:) и май е време да почна, че да ми стигне тоя живот.

Такъв хубав пухкав сняг заваля - точно за какъвто си мечтаех в носталгичното ми писание за зимата. И кво изречението, че падне ли пет сантиметра сняг и ще ни хвърли в преспите се сбъдна - проблеми, проблеми, проблеми - не разрит сняг, не идващи автобуси / при нас/, защото са скапани и постоянно закъсват /дори и без преспи/, а сега просто си имат удобно извинение /да крадат гориво на воля/. И най-хубавото е, че виновни няма. Ако се оплачеш на кмета - въобще не знам защо се избира кмет при нас честно казано - разбира се, че има такъв, чак преди следващите избори. Та ако се оплачеш - ако въобще намериш някой на когото да се оплачеш. Веднъж при предишния сняг отидох в кметството и познайте дори чистачка нямаше към 10 часа в работен ден. Та ако все пак намериш някого - веднъж написах електронно писмо до столична община демек до Бойко ти Борисов - познайте имам ли отговор вече две години. Аз поне ако съм квет ще назнача една ултра любезна - поне колкото мен - която да пише некви отговори за кума срама:) Но принципно снежната топка се подхвърля докато не се разтопи и  ще ти кажат - о то градския транспорт… ако се оплачеш на градския транспорт те ще кажат неразрито е.  Всъщност ако си нямаш друга работа да звъниш и да подаваш сигнали и да се оплакваш най-много никой да не ти вдигне или някой по задължение да те изслуша и да ти каже като си нямаш друга работа и имаш излишни нерви да звъннеш и на Арменския поп да се оплакваш. Та в тази България където винаги всички се спасяват по единично и винаги правото е на по-силния, по-корумпирания и по-нахалния животът е прекрасен… наистина.

А аз къде съм тръгнала да говоря като снега е толкова свеж, пречистващ и невероятно романтичен. Не го заслужаваме. Тъжно, но факт. Песимистично, но истина.

Е, Честита Ви Нова Година - апропо - ако има сняг това значи, че ще е здрава и плодородна.

Добре, че има блогове да се оплаче човек на воля, дори да е единствения, които си чете писанията. Някак си по-леко му става на човек, по-бяло, по-чисто… та добре, че има блогове.