Глогинките на Верджи

До вчера си мислех, че в детските градини е абсолютно безопасно. Някои детски градини са с по-добра материална база, други с по-лоша, едни са с по-добър персонал, други с не толкова, но все си мислех, че детските градини са безопасно място в сравнение с българското училище и улицата, която днес говори.

Мислех си, че най-лошото, което може да се случи е да настине защото госпожите не са обърнали внимание, че пие студена вода когато е потно.

Не е изключено детето ви да се върне нахапано, наритано и разплакано, но живо.

Понякога може и да се върне гладно, даже обичая е всеки ден да се връщат зверски гладни.

 Обаче, натровено. Това вече ме онеми. При условие, че само до преди месец всички учители се биеха в гърдите, че полагат свръхчовешки усилия да отглеждат нашите отрочета, че ги гледат като писани яйца случаят с натровените с хапчета деца не знам как може да се обясни.

Не може една учителка + лелка, която наблюдава групата си от 20 деца, зимно време в една стая да не забележи, че децата си подават, раздават нещо?

Сега в някой детски градини, една в която имам наблюдения, верно че по-всичко личи, че гледат доста телевизия - знам го защото детето ми рецитира всички реклами като по учебник. Стихчета може и да не знае, но е виден рекламист още от сега. Обаче това 20 деца да се нагълтат с хапчета пред очите на учителките и никой да не забележи не мога да го проумея?

Ех, къде ли е безопасно за децата, вече.

Във форумите и сайтовете е свободно място човек да излее напрежението, да се посмее да се посдърпа с някого напълно анонимно, но получавам аз един подобен мейл, в който ми се обяснява, че аз не мога да пиша заради римата.

Че никога не съм твърдяла, че мога, НО смятам, че живея в свободна страна, когато всеки може да се опитва да пише, да пее и да диша, поне.

Та аз си помислих, че това писмо е плод на някой, който е така си плещи из форумите - има право човека, и аз не харесвам как пишат всички. Ако някой ми хареса се уча от него, ако някой не ми харесва не го чета.

Но се оказа, че това е виден писател, особено виден из кръговете на по-старите и по-известни поети, който явно не търпи някакви самозванци, неодобрени от гилдията да пишат им интернет пространството.

Но не, оказва се, че интеренета е опасно място за хората от старата генерация, защото тук всеки пише и така се губи пазарната ниша.

Може би всеки, който си направи сайт и иска да сложи едно две стихчета трябва да ги издири, да им плати и да ги публикува.

Най-тъжно ми стана, че този човек пише и за деца. А се отнася с такава злоба и нетърпимост към инакопишещите. Направо се шашнах, а честно казано го уважавах като автор, но все си мисля, че правилната позиция на по-възрастните към по-неопитните е да им обяснят как стоят нещата, да ги насърчат, да ги понаучат ако трябва, а не да ги плюят и та само защото са дръзнали да напишат и те нещо.

Разбирам да са плагиатствали, разбирам да са откраднали някаква тяхна гениална идея, но такова отношение не очаквах и най-вече злобния и агресивен тон. Аз пък как обичам да ми говори някой така…

Но после като се позамислих се зачудих, хубаво какво толкова е накарало някой велик автор да ходи по сайтовете и да критикува и то със сигурност не в положителна насока хората, с цел да ги откаже да пишат и да правят каквото и да било за деца.

Дали се чувстват застрашени от това, че всеки може да си направи блог и да пише в него?

Дали смятат, че някой ще ги измести от полезрението, не казвам аз конкретно, но примерно нароилите се детски сайтове, които формират детското мислене.

И ето такива въпроси си задавам? Аз ако съм безгранично известна няма да седна да ровя из сайтовете и да се занимавам надребно, пък и да не съм безкрайно известна пак няма да седна да раздавам правосъдие, където не са ме канили. 

Спорим ние двама не с дама, а с момък, който добре те познава. Така излиза, щом толкова знае за теб и за твоите дарове. А както виждам и за хранителните ти навици. Та говорим си ние дали си на диета.

Аз твърдях, че ако не изядеш курабийките и топлото мляко, което ще ти приготвя. Всъщност държиш ли на домашни курабийки, че не знам къде ми е рецептата за миналогодишните - нали ги помниш ммм едни такива със оцветена захар и блестящи топчета. Ако не държиш ще ти купя готови. Но Дядо Коледа, ако видиш любимите ти бисквитки детска радост от едно време, въобще и не посягай към тях… първо са много гадни, второ са много малко за всеки себеуважаващ се лакомник, а производителите им лъжат с голяма кутия на външен вид, която вътре е наполовина празна. Аз тържествено ти обещавам, че няма да те почерпя с такива, и не за друга, а просто никога няма да купя повече такова нещо, колкото и да са ми милни спомените от детството.

А ти обещай, че за всяка майка, която се е постарала да ти направи домашни курабийки ще има нещо много специално и хубаво. Обещай! Моля те обещай пред всички сега.

Та да изясним въпроса. Значи аз твърдях, че ако не си изядеш сладките и не си изпиеш млякото, значи че просто си на диета.

Сашко каза, че Дядо Коледа никога не е на диета, защото трябва да е дебел и здрав, за да може да обиколи света. И колкото повече курабийки му оставяме, толкова по-бързо разнася подаръците.

Мисля да се съглася с него и да апелирам към всички майки и татковци:

Моля пригответе най-вкусните лакомства за дядо ви коледа, защото трябва да го подкрепим всячески в неговото благородно дело - да дари по една усмивка на всяко дете, по един щастлив спомен и вяра в добрината, за да им стигне за един цял живот.

Скъпи дядо Коледа,
ти хубаво си имаш вече блог и аз имам да те питам много неща. Обаче въпреки това ще си пиша черновките:) на писмата ми до теб тук, че на теб да ти пращам само проверените за правописни грешки, за изискан стил и език писма. Пък и признай си, че ме четеш. Нали четеш всички блогове на всички добри деца. Както знаеш аз съм била много добра през миналата година. Верно е че не готвя много, ама то няма и кой да яде. верно е че не чистя много, ама аз и не разхвърям. Само един единствен път, айде два пъти да беше поведох детето на детска градина по джапанки, ама то май беше миналата зима - и не се брой. Сигурно затова ми подари само метла на Коледа.
Но сега много си говорим с детето за теб. Дори украсихме вече елхата. От дясната й страна сме оставили място за подаръците. Най-вече за кормилачката - нали знаеш какво е това и не се налага да ти подарявам речник - това е шейна с кормило. И гледай по Коледа да има сняг, защото сме решили да си правим впряг от куче.
Та скъпи ми дядо коледа говорим си ние кой какъв подарък иска и аз почвам да изброявам по традиция, че най-много искам всички да са живи и здрави и знаеш…. но Сашко веднага ме контрира и каза:
Чакай бе, мамо, за тея неща трябва да се молиш на Бог.
Прав е. Усетих се, че вие правилно сте си разпределили работата.
И мислих, мислих и казах, ами една количка искам, дядо Коледа, че ми е много студено зимата да кибича по спирките, а в автобусите няма парно.
Сашко каза:
Да, това вече е за дядо Коледа - може да искаш Ферари.
И знаете, че аз съм си направо безгранично скромна и смотолевих, чак Ферари не… веднага си помислих как ли ще го опазя от крадци, как ли ще му пълня резервоара, бе и на нещо по-скромно съм навита, но детето контрира: какъв ти е проблема, те джуджетата могат да правят всичко.
Сигурно е прав, ама на явно нямам достатъчно вяра или не съм достатъчно настоятелна или моите писма все се губят някъде. Колко му е да ми сглобят една кола. Джуджета са все пак, нали това им е работата.
Приключваме с размислите за коледни подаръци и излизаме до магазина. Но без кола, нали се сещате още не е дошла Коледа. Не сме написали писмо и джуджетата не са почнали да ми сглобяват ферарито. Сашко си обува гумените ботушки за дъжд, а аз моите обувки за всякакво време. Оказва се, 
че те всъщност не са подходящи за никакво време де, защото когато се прибираме той е сух, а аз си изстисквам вода от чорапите. Тогава той мъдро заключава.
Аз ще напиша на дядо Коледа и на теб да ти донесе едни гумини ботуши, че да не ти се мокрят краката.
Всъщност и гумени ботуши е нещо, Дядо Коледа.

Ако искаш да се разговориш със добрия старец да поспориш, как се справя по света с толкова изискващи деца, в неговия блог кликни и желание прошушниJ

http://blog.az-deteto.com/?cat=3

И не се бутайте, аз съм първа щото имаме много да си говорим с него.

Напоследък сериозно се замислям дали да не го детронирам тоя мой основен конкурент Дядо ти Коледа. Ми не може така, почвам да ревнувам.

Всяка година му пишем писмо, всяка година джуджето дългоноско го пуска. И шейната е пълна с подаръци.

Та джуджето се бъхта още от ноември месец купува заявките, опакова… и накрая какво… говорим си ние и хлапето казва, че не съм му купувала достатъчно играчки. Аз започвам защитата и показвам стаята пълна с играчки /което си е истина, истина си е, не чупи детето и си пази играчките, има разни плюшковци, още от бебе/. Ако има съсипани играчки то са от гости или от кучето. И най-съсипаните са най-любими. Един слон Тото, какъвти един той е основен играч и действащо лице на всички сънища, та той каква пластична хирургия съм му направила… ако знаеха разни поп певици и манекенки на опашка щяха да се редят при мен.

Та не говорехме за Тото, а за дядо Коледа. Та контрааргумента беше: Какво толкова си ми купила, всички големи и хубави играчки са ми от дядо Коледа.

И това просто ми зазвъня като камбанки от тенекия в ушите, та се чудя дали е време да го детронирам тоя готованец - аз не стига, че му върша цялата работа, ами после… Ама сърце не ми дава защото и аз вярвам в него. Което просто не само доказва инфантилността ми, но и повредения ми оптимизъм. Е това явно се казва вяра - значи всяка година и аз му казвам на Дядо Коледа да ми донесе нещо и всяка година ме забравя и аз все си казвам - нищо, догодина:) И какво накрая…

Не знам голяма дилема ми е. А децата наистина вярват в дядо Коледа - това ми е обяснимо някакси, нали постоянно им проглушваме ушите. Но, това, че аз вярвам вече е притеснително. И не само вярвам, ами и ревнувам. Значи, ако има ревност значи има и субект, който я предизвиква. А аз определено ревнувам от Дядо Коледа.

Изводът е, че дядо Коледа съществува.

Така се правят причинно следствени умозаключения:))))

Нещо ме сърби клавиатурата за пътеписи. Ще ми се да описвам красиви местности, старинна архитектура, усмихнати крокодили и безбрежни морски ширини, но уви паднала ми се е великата чест да описвам калните улици. Та ето едно страхотно разнообразие и невероятно преживяване в сивия делник – посещението на Пирогов. Аз за тоз чичко професионалист нищо лошо не мога да кажа – само да благодаря. Ама престоя си е колоритен и не може да не се разкаже.

Втора операция на детето. Уж, лека, лека, ама ако всяка година се повтаря, просто ужасТ. Та вече веднъж сме били там, всичко е мило, родно, познато. Преди се чудех защо те хвърлят в една стая и никой не ти обръща внимание – сега това смятам, че е в реда на нещата. Влизам в положението на лекарите, сестрите и прочие – нямат персонал, нямат пари, нямат… нерви. Една сестра някъде към 50 разправя като бях млада плачех за децата, ама вече свикнах. Та явно се свиква… аз за сестра не ставам поне това е ясно. През цялото време на престоя и предишния и тоя път ме цепи яко глава и не можах да мигна. Дете се отвие скачам, някое легло скръцне и аз се ужасявам, че някой ще падне от леглото.

На някое му е лошо – ставам. Десет годишните хубавици си бяха сами в болницата и бяха като малки дами – телефоните, женските списания – сладурки.

Но иначе дечица – къде мине доктор, сестра, санитарка все го питат кога ще си ходят и каквито се сетят въпроси, само и само да задържат малко внимание и върху себе си. Ама на кой му се занимава с тях. Една сестра казва – ами ето взимай си системата и си тръгвай, кой те спира. И наистина никой не те спира да влезеш и излезеш в отделението. За което аз бях супер доволна, защото можех да изляза до аптеката или магазина по всяко време, но… ако детето ми трябва да е само там… бая ще ме е страх. Не да ви шашкам – ама аз като клюкарчетата в класJ но родителите да си имат едно на ум. Ако някой злонамерен иска да влезе може да го стори по всяко време, също ако някое дете иска да избяга – няма проблеми. Дори ми разказваха как някакви девойчето, които още не били оперирани си хванали шапките и след осем часа вечерта отишли на купон. Никой не го е грижа дали са там и никой няма да забележи, ако няма да ти се правят манипулации – като да ти включват система в 22 ч. Ноо то ако си опрял до там не можеш да станеш от леглото, камо ли да ходиш на купон. Та отишли си наште на купон, на сутринта се върнали по живо, по здраво – легнали си кротко в леглата, ама им зле на децата – болни са… повръщат… лошо им. Познайте от какво? Лекарите обаче не познали?

Ставах по сто пъти през нощта /там се спи на леглото на детето, ако е малко е не е омотано със системи и не е оперирано вече/. Ако е по-голямо климаш глава на един стол или вампирясваш. Или не стоиш там. Всъщност при по-сериозните операции как да не стоиш, като знаеш, че болния водя не може да си вземе сам. Но Пироговци ултра умно са го измислили хем си вкарват санитарки или как трябва да се казват хората, които се грижат за комфорта на болните – да ги заведат до тоалетна, да им дадат ядене, подлога да донесат – да окажат първа помощ. Не знам дали има българска дума, защото няма такъв тип персонал. Та Пирогов са го измислили – родителит могат да придружат децата си и Слава Богу, така хем се решава проблема с персонала – детето получава най-добрата болногледачка – майка си, хем тя си плаща, за да стой там. И предишния път се възмутих, че ми искаха пари, пък не ми дадоха никва бележка затова – но сега след две години видях нови шкафчета, нови завивки, чаршафчета и хората казват – ето това са от вашите пари. И аз се радвам – че ето на и аз съм допринесла нещо за добруването на света. Вярвам им и пак си плащам. Това е за благото на децата. Та ако ходите да не се учудвате. Чаршафчетата са им ценни имам чувството, че по-ценни от децата, защото докато бях там минаваха по три пъти на ден да питат колко възглавници и чаршафи има, че чак се озадачих, защо толко съвестно ги броят.

После още - че кой ти чете повече от десет реда на днешно време:) пък и десет минути на ден бързо писане е гимнастика на пръстите:))) препоръчва се от съюза на гимнастиците в България:)