Глогинките на Верджи

продължава или как се спира автобус на спирка.
По неволя наблюдавам и както виждате съвестно отразявам как върви работата по Цариградско шосе - бавно, но славно. Ето на сутринта имаше двама, който ръчкаха нещо с лопати в ранни зори - всъщност, като за тази дейност никак не ранни. Но, определено не работят нощем - както съм чувала, че правят хората по света. Но у нас?
Та хубаво ремонт - ремонт - похвално:) движението ще стане по-приятно и по-уредено… да не повярваш.
Сменили са маршрутите на градския транспорт - налага се, безспорно.
Но, защо поне като ще раздавате пари за свършена дейност не сложите по някой на спирките да напътства народа, за да няма излишни стълпотворения.
Примерно снощи на спирка Орлов мост нямаше никакво видимо обозначение за овците пешаци къде е спирката. По български като видиш повече от 20 човека струпани на едно място и зяпат очаквателно, логично е да си помислиш, че това е спирка - да ама не, това са заблудените с напразни очаквания. При първите два автобуса, който минават след пет десет минути и отпрашват с подсмихващи се шофьори народа разбира, че е измамен и почва да се оглежда ядно. В крайна сметка плъзва мълва, че спирката всъщност е на завоя на светофара.
Безспорно гениален избор, на някой ултра тъп малоумник, но верно на дървото има бележка - временна спирка.
Щом е така, започваме да кибичим и да чакаме следващите автобуси, като току що сме изпуснали предишните. Задръстването е елемент от пейзажа - няма защо да се коментира.
След известно време минава следващия транш автобуси, но забележете вълната е зелена, а според указанията има спирка и те трябва да спрат - мислите ли, че спират - не, разбира се. Първите два запрашват директно - кво ще им направят. Докато запишеш номера, пък ако някой си е играл да се оплаква - само си хаби импулсите и гласните струни - по-добре да намери едно дърво в парка и да му се оплаче он всичко дето го мъчи, по-добре ще бъде изслушан - гаранция.
И, нали сме гледали филми - вземам инициативата в свои ръце на третия автобус - не правете никога като мен.
Скачам на платното и му соча табелката. Спря на има няма 30 сантиметра, щото явно не му се щеше да лежи в затвора щото има луди, които все пак искат да има някаква справедливост в тоя свят.
Отваря вратите - и го питам - защо не спряхте? 
И той взе да ми се оправдава, че щял да спре - щал ама друг път, ако не го бях спряла… а разни дебели лелки - може и да не бяха дебели де, беше толкова бутаница, че не ги видях, ама обикновено са такива, седнали удобно и почват - ама не го изнервяйте. Бе, има ли ред в тая държава или няма?

Та това беше една мила родна картинка по Цариградско шосе. Довечера сигурно ще е същото, ама няма да се жертвам всеки ден, аман вече.

Прави сте - няма какво да се мрънка, закъде отиват милионите и кое е най-важно и първо трябва да се оправи в София и в България.
Радвайте се! Днес е един истински еко ден за София. Ако имате ролери и не сте имали къде де ги покарате на воля Цариградско е на ваше разположение. От алея Яворов та чак до унивеситета, ако досега сте се страхували да вървите и по тротоарите на софийските улици време е да превъзмогнете тази фобия и да шляпате бодро по Цариградско. Ако имате малки деца и е нямало къде да карат колелета - пак Цариградско. Как ще стигнете до там и как ще се приберете вече си е ваш проблем. Важното е, че хората са ви освободили и двете платна и е рай за пешеходците. Одобрявам - просто мед да ти капне на душата. И да си еко защитник - ето сега е момента да отидеш и да легнеш на платното, дори пешкир да си вземеш да си подложиш - да се попечеш, да поразмисмиш, а не да си под стрес кой кога ще те стъпче.

Верно смърди на асфалт - ама това има един особен чаромат. Кога за последно си дишал пресен асфал?

Кога си виждал на едно място всички камиони за ремонт по пътищата на едно място? Сега е моментът да ги преброиш. Аз броих, броих, ама не можах… доста са и всички са се скупчили неизвестно защо на едно място и ни приемат ни предават. Може би, за да може водачите им да си говорят на спокойствие.

Работи се по български - един бачка - 10 го гледат. Просто е приказка, идилия. Аз естествено като първи фотографин снимах, ама нямам кабел сега да покажа. Един човек с валяк широко се усмихна за снимка. Бе като че ли си далече, далече в социализма когато всички живееха щастливи и доволни.
Даже май като началото на миналия век по Витошка - чудя се как бабите не бяха излезли с чадърчетата на по едно рандеву по Цариградско.
Този ден определено е паметен за Софиянци.
Препоръчвам ви дори утре да си вземете отпуск и да видите това феноменално събитие в центъра на София.
Навсякъде порои, суши, страшни неща, а тук идилия. Не е за изпускане, граждани. Сериозно, вместо да имате проблеми с шефовете си за закъснения, просто си вземете болничен - да си нагреете костите по асфалта или да се попечете на спокойствие, да погледате, да се разнообразите.
Лекува нерви, ревматизъм и предполагам всичко. Така като гледам темповете на работа и утре ще продължат, че и други ден. Пък и после трябва да го рисуват с с бяла боя, да го разкрасят… така че имате време.

А в понеделник живот и здраве, шофьорите ако свърнат и към моя блог, които за жалост е неасфалтиран и неугледен, ама това е щото още не съм почнала да усвоявам милиони, да вземат, че да ме информират дали е по-добре платното от миналата седмица… че аз тези работи не ги разбирам…ще им бъда благодарна.
Хайде и не изпускайте купона:)))))))) да се порадвате на липсата на автомобили и други замърсители:))))