Глогинките на Верджи

Отдавна се бях регистрирала там, но сега се присетих да взема да го разгледам този сайт и да си турна някоя снимка. Идеята им е много добра и направо си им бях фенка. Ама така е най-гадно да те разочароват. Гледам изпраскали една услуга Премиум, за да можеш дори да отговориш на лична бележка да си си плащал за 3 месеца, пък за година, пък не знам си как си. И аз облещих едни такива очи като чинийки. Стреснаха ме братята! Бе, кога за нула време искат всичко да стане платено. Прави са си хората – направили са си сайт, ако щеш им го ползвай. Та аз тъкмо се въодушевих и сега да си трия профила – хъм. И гледам, че няма бутон – да се информират останалите, че и да пишат на човека Х той няма да им отговори, защото не е в Премиум.

Аз и затова нямам вече поща в дир-а щото навремето им хрумна да направят платени пощи. Сега гледам имат пак безплатна поща, ама аз вече не ща и да имам там, защото си имам пет други безплатни.

И се чудя има ли хора, които при наличието на толкова блогове, форуми и т.н. да си активират Премиум, не знам си какво си, за да пращат есемеси и имейли. Звучи ми страшно.

Така се издържал сайта – бе, има доста реклами на сайта, та и това ми е трудно да го повярвам, но щом казват. Дано поне не продават бази данни, защото там всеки си казва всичко, не е като сайтовете за запознанства и форумите. Но…

Та вие ползвате ли такова нещо и бихте ли си писали имейли с някого по-този начин?

Ще го закършим яко, ако на Гугъл им хрумне за всяка дума да искат по 2 евро. Още съм сащисана. А и не мога да повярвам, че чак толкова пари правят от това.

Поне блоговете са безплатни и затова ги гонят, явно.

Ама обещах им на хората от Атол да ги спомена, пак една безплатна реклама изкяриха, но – Мили съученици, ако ме търсите, пускайте търсачки и не се надявайте да ви отговоря в Атол. Почвам да сървирам из мрежата на корем, докато е безплатно, че… ще сложат всичко под ключ и сбогом илюзия, сбогом свобода. Ако едно време имаше нет, нямаше да има толкова революции. Дано обаче за напред народа мирно и кротко се щура из виртуалността и за всички има хляб и зрелища.

Хубаво е да има такива мероприятия, хубаво е и ние да сме част от тях. Но е хубаво да се радваме заедно с тях. Не пиша това защото съм чак толкова зле пострадала и възмутена, но се питам. Защо всякакви такива мероприятия се правят в Столицата където и без това е Ад за движението по улиците. А и не само по улиците. Явно гражданите на София, трябва да се подготвят максимално добре, за това що е ад, че след време като ги пратят там, да са щастливи и доволни, че най-накрая им се е случило нещо хубаво.

Но хубаво – предоставяме на тая колоездаческа обиколка най-хубавото, което имаме – типично по български. Може да гладуваме после с месеци, ама нали сме се отсрамили пред важните гости, може стотици да ни псуват, докато се варят в колите си или припадат по спирките, ама ние представяме най-прекрасното си лице пред Европа. При толкова проекти – европейски и прочие, що не оправиха един междуселски път и там да минават квито си искат колоездачески и прочие обиколки, пък и да живнат селата, да се радват децата. Както се казва.

Но не – трябва да бъде както в доброто старо време – да сме изрядни пред хората. Столицата да е чиста, а извън може и боклучарник да е, да има вода, ток и хората да се усмихват. Ама на те пак не се усмихват. Не мож им угоди.

Но и Европа недоволна от нашия асфалт – било мръсно, имало дупки, въздуха бил кофти и т.н. и т.н. Еееее – то бива, бива… ама. Даже лично с очите си видях как ритуално измиха улиците, може би предишното миене е било в чест на Америка. Но никога не се прави в чест на живущите, в чест на това просто живота да тече гладко и мирно като по вода. Що ли не се учудвам?